Министрите от Г – 22 приеха декларация за силна Обща селскостопанска и хранителна политика


Министрите на земеделието от Г-22 и на страните-членки на ЕСприеха Парижката декларация за Обща селскостопанска и хранителна политика по време на срещата във Франция. В заседанието участва и българския министър на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Министрите обмениха мнения за общите цели и бъдещето на европейското земеделие и разгледаха приноса на ОСП по отношение на икономическия растеж, заетостта, околната среда и устойчивото развитие.
В декларацията се посочва, че Европа трябва да бъде способна да отговори на нуждите на 500 милиона потребители и да допринесе за световния хранителен баланс. Затова и европейското земеделие трябва да бъде едновременно конкурентоспособно и устойчиво, като се предоставят средства на фермерите, за да могат да отговорят по-добре на сигналите на пазара и да изградят печеливши стратегии, сектор по сектор.
„Намираме се на важен етап за бъдещето на Европа и на европейското земеделие. Преди десет дни влезе в сила Лисабонският договор, потвърждаващ непроменените цели на Общата селскостопанска политика, заложени от бащите-основатели: осигуряване на рационалното развитие на земеделската продукция, добър стандарт на живот за земеделската общност, стабилизиране на пазарите, осигуряване на стоки в наличност и достигането им до потребителите на разумни цени”, пише в декларацията.
Министрите са убедени, че земеделието заема централно място сред ключовите въпроси на обществото: храните, опазване на природните ресурси, създаване на работни места, развитие на икономиката на регионите, обществени блага. Земеделието е изключително важна тема за Европа и за нейното политическо и икономическо развитие. В отговор на тези въпроси те смятат, че е възможен подход, балансиран между пазарните принципи и колективния избор в името на безопасността и качеството на храните, опазването на околната среда и селските райони. В условията на климатични промени, глобална политическа нестабилност и недостиг на храни, бързи изменения на световните пазарни цени и разрастване на кризата в здравеопазването, само една амбициозна, политика, обхващаща всички континенти, може да допринесе за запазването на европейската независимост.

Парижка декларация за Обща селскостопанска политика и Обща политика по храните

Всички ние заедно правим решителен избор на европейска политика в областта на земеделието и храните, чиито принципи са следните:

-Развитие на европейския хранителен модел с характерното за него и възприето от всички ни голямо разнообразие. Предвид това, бихме приели политика, която осигурява доставки на храни, едновременно безопасни, здравословни, балансирани, с високо качество и достъпни за всички. Европа трябва да бъде способна да отговори на нуждите на 500 милиона потребители и да допринесе за световния хранителен баланс. За тази цел европейското земеделие трябва да бъде едновременно конкурентноспособно и устойчиво.

-Предоставяне на средства на фермерите, за да могат да отговорят по-добре на сигналите на пазара и да изградят печеливши стратегии, сектор по сектор. За да могат да инвестират и да развиват потенциала на европейското земеделие, ние трябва да им осигурим стабилен и достатъчен доход на фона на растяща нестабилност на пазара. За тази цел ще е необходимо развитие на регулираща рамка, способна да контролира кризисните ситуации и случаите на изключително значими пазарни вариации. Това ще изисква също така развиване на добри отношения между партньорите по веригата на доставките на храни.

-Да се занимае с екологичните предизвикателства. Селското стопанство е твърде стратегическа дейност, за да бъде разглеждана само като инструмент за борба с климатичните промени. И все пак, както всяка друга икономическа дейност, селското стопанство трябва да обърне по-сериозно внимание на необходимостта от защита на околната среда. Самото опазване на селскостопанския потенциал е заложено на карта.
Затова европейската политика трябва да постави нашето селско стопанство в позицията да произвежда по-добре и да допринася за околната среда.

-Да поемем отговорност за нашите колективни избори. Безопасността на храните и здравето, опазването на околната среда и селските райони и разнообразието на селскостопанските земи са европейски обществени блага, към които сме привързани. Но те се постигат на цена, която фермерите не могат да понесат сами. Ние трябва да подсигурим съответствието на внесените продукти в Европа с всички наши стандарти.
Заедно с това ние сме готови да изследваме, без ограничения, всички съществуващи или нови инструменти, които ще ни позволят да постигнем тези цели, цели които остават в основата на политическия проект за Европа. Само политика, осъществявана на общностно ниво може да направи това възможно посредством внасянето на значителна европейска добавена стойност, в сравнение с националните политики, които не са пригодени за нашия общ вътрешен пазар. Ние имаме ресурси за действие, съизмерими с нашите амбиции. Селското стопанство не е временно приспособяване.
Призоваваме всички желаещи да вземат участие в този голям отворен дебат. Защото европейското селско стопанство е нашето професионално занимание. Защото селското стопанство е нашата храна. Защото селското стопанство е нашата околна среда и нашите региони. Защото селското стопанство означава обществени блага и позитивен външен фактор. Защото селското стопанство е нашата независимост. Защото селското стопанство е нашата концепция за бъдеще в Европа и бъдещето на Европа в света. Европейското селско стопанство е работа на всеки европеец.

Европа, храна и селско стопанство: значими факти

• Селското стопанство и икономиката
Селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост имат съществено място в икономиката и на цялата територия на Европа. Всъщност Европейският съюз има 13,8 млн. земеделски ферми, които осигуряват постоянна заетост на 27 млн. души.
Хранително-вкусовата индустрия формира един от най-големите и динамични сектори в Европа. Тя включва около 310 000 предприятия и дава работа на 4 млн. души. Генерирайки общ приход от годишни продажби равняващ се на 800 млрд. евро, тя предлага на изключително конкурентни национални и международни пазари разнообразни и висококачествени продукти.
Конкурентноспособното представяне на европейската хранително-вкусова индустрия зависи от капацитета на селскостопанското производство за посрещане на нейните изисквания (количество, безопасност за здравето и качество). Добрите резултати допринасят за преимуществата в двата края на хранителната верига.
Селскостопанският сектор и този на хранителната промишленост обхващат 14% от работната сила в Европа, като по този начин осигуряват по силата на своите характеристики икономически услуги, които макар и индиректни, са също така съществени. Това е така, защото гарантират поддържането на ниво на заетост в цяла Европа, дори и в икономически недоразвити или необлагодетелствани райони. Заедно с това е източник на възможности за работа за някои категории от работната сила, при които нивото на заетост е ниско ( млади хора в трудоспособна възраст, недобре квалифицирани работници).

• Селско стопанство и околна среда
Земеделската земя заема приблизително около половината от общата земя на ЕС. Селското стопанство трябва да спомогне за смекчаването на последствията от климатичната промяна чрез намаляване на своите емисии, производството на възстановяема енергия и биопродукти и складиране на въглерод в земеделската земя. И наистина съхраняването на ексосистеми чрез управление на земеделската земя играе ключова роля във възникването на обща устойчивост, когато сме изправени пред промените в климата.
Отвъд отделния проблем за климатичните промени селското стопанство трябва също да играе роля в отговора на многото предизвикателства, свързани с околната среда, пред които се изправя ЕС: опазване на водните ресурси, опазване на естествената среда и биоразнообразието, поддържане и възстановяване на ландшафта.

• Селското стопанство и потребителя
ОСП гарантира възможността на европейците да се възползват от много висока безопасност на храните и здравни стандарти. Също така отговаря на очакванията на потребителите с подкрепата за развитието на знаци за качество, географски означения и органично земеделие.
И на последно място прави възможно повишаването на достъпа до храна за хората със специфични нужди: помощ за най-бедните чрез благотворителни организации или програмата за предлагане на мляко, плодове и зеленчуци в училищата.

• Селското стопанство и света
Европа се стреми към премахване на всички възстановявания за износ по света. Готова е да се премахне европейските възстановявания за износ в контекста на преговорите в Доха при условие, че останалите членове на СТО отвърнат със същото. Ролята на тези възстановявания постепенно намалява и днес те не се отнасят до повече от 3 % от ресурсите на ОСП.
До 2050 г. планетата ще трябва да изхранва около 9 млрд. души. Това означава увеличение на световното производство с около 70%. В този контекст Европа ще бъде неизменна част за постигане на световен баланс на продоволствията.

• Общата селскостопанска политика, модерна европейска политика
Като първата основна обща политика е имала много съществен принос за изграждането на Европа. Многото реформи, които бяха възможни за изпълнение през 1992, 1999, 2003 и 2008г. и помогнаха да се приспособи към променящите се предизвикателства:
-Увеличена пазарна ориентация на селскостопанското производство
-Изхранване на Европа посредством модернизиране на селското стопанство
-Контрол на излишъците
-Включване на развитието на селските райони като цел
-Развитие на политика, ориентирана към качеството
-Включване на проблемите на околната среда

• Финансови перспективи и ОСП
ОСП днес означава 55 млрд. евро и 41% от европейския бюджет. През 2013 г. ще отговаря на 31 % от бюджета на общността. Също така ОСП представлява около 0,5% от публичните разходи в Европа ако се включат националните бюджети в сравнение с над 2% предназначени за изследвания.

Учебник по овощарство

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *